Основни концепции в туй шоу
Туй шоу (tuī shǒu), познато като „бутащи ръце“, е партньорска практика в Тай Чи. Чрез контакта с другия човек се развиват чувствителност, равновесие и съгласувано действие на цялото тяло. Понятията за отпускане, опора и дзин помагат да разберем какво се изследва в тези упражнения.
Помощен материал за термините и практиката
Контактът като обратна връзка
Когато изпълняваме форма сами, можем да следим позицията и последователността на движенията. Контактът с партньор добавя нещо, което трудно проверяваме самостоятелно: как се променя тялото ни под чуждо въздействие. Повдигаме ли раменете, задържаме ли дъха, накланяме ли се, или успяваме да запазим свързано движение?
В туй шоу двамата работят в обща задача и следят промените през контакта. Упражненията могат да имат определена последователност или да оставят повече свобода за отговор. Постепенно се изяснява как наученото във формата участва във взаимодействие с друг човек.
Като пример за наблюдение можем да си представим лек натиск върху предмишницата. Ако вниманието остане само в ръката, лесно пропускаме как рамото се повдига или тежестта се измества. Полезният въпрос е как реагира цялото тяло. Това е ориентир за разговор с учителя и за корекция в упражнението.
Опора и свобода за движение
Сун (sōng) насочва към отпускането на излишното напрежение. Когато то намалява, трябва да остане възможността да носим собствената си тежест и да променяме положението си. Жоу (róu) обозначава мекотата и податливостта, чрез които се приспособяваме към промяната в контакта.
Опората се проверява в движение. Ако при всяка промяна губим равновесие, подредбата се нуждае от работа. Ако за да останем стабилни се втвърдяваме изцяло, промяната на посоката става трудна. Целта на упражнението е постепенно да съчетаем устойчивостта със свобода за отговор.
Думата „вкореняване“ описва връзката на действието с опората в ходилата. Тя се запазва и когато пренасяме тежестта или правим стъпка. Кръстът, краката и горната част на тялото участват в една организация, вместо ръката да поема цялата задача сама.
Какво означават основните видове дзин
Тук с дзин (jìn) назоваваме сила, проявена чрез съгласуваното действие на тялото. Допълнителните определения показват какво правим в дадения момент на взаимодействието.
| Понятие | Кратко значение |
| Тин дзин · tīng jìn | „Слушане“ чрез контакта — усещане за посоката и промяната на въздействието. |
| Дун дзин · dǒng jìn | Разбиране на усетеното — разпознаване как се променя действието на партньора. |
| Хуа дзин · huà jìn | Неутрализиране — промяна на взаимодействието така, че натискът да изгуби първоначалния си ефект. |
| Фа дзин · fā jìn | Освобождаване на организирана сила в действие. |
Това разграничение помага при четене. „Слушането“ означава да усетим какво става, а „разбирането“ — да разпознаем неговото значение за движението. Неутрализирането и освобождаването на сила се съобразяват с тази информация. Наименованията описват свързани умения, които се развиват чрез практика с партньор.
Когато учителят коригира едно упражнение, може да насочи вниманието само към едно от тези качества. Например задачата може да бъде да забележим момента на промяната, преди да мислим как ще отговорим. Така терминът получава конкретен смисъл в изпълнението.
Посоката и стъпката променят задачата
Туй шоу има варианти с установени места на ходилата и варианти с придвижване. В първите по-лесно проследяваме как се променя положението над опората. При придвижването трябва да съгласуваме и стъпката с действието на тялото. Затова една промяна в дистанцията може да постави съвсем различна задача.
Осемте способа ба фа (bā fǎ) и петте стъпки у бу (wǔ bù) дават общата рамка на основните действия и направления. Те се срещат във формата и във взаимодействието с партньор. За имената и връзката между тях вижте Тринайсетте позиции в Тай Чи.
Ци и връзката с центъра
В езика на Тай Чи Ци (qì) е вътрешната енергия, с която се работи в практиката. Намерението, позата и движението участват заедно в тази работа. В обясненията на Чън Сяоуан центърът и цялото тяло се поддържат взаимно: движението на Дантиен изисква съгласуваното участие на останалите части.
При контакт с партньор тази свързаност се поставя в променящи се условия. Затова вниманието към центъра върви заедно с наблюдението на краката, кръста и ръцете. Разгърнато обяснение има в материала за Чън Сяоуан и връзката с Дантиен.
Как да използваме понятията в обучението
За читателя е полезно да избере един въпрос и да го проследи в следващата практика. Например: кога задържам движението в раменете; кога променям опората; кога усещам промяната в контакта? След корекцията можем да проверим какво се е променило и да свържем обяснението с конкретно усещане.
В школата на Майстор Сомов постоянната подготовка е онлайн на живо, с наблюдение и корекции по камера. Присъствените семинари надграждат тази работа и дават възможност за партньорски упражнения. Контактът с партньор добавя проверка, която самостоятелното изпълнение не може да даде. Мястото на тези практики в общата подготовка е представено в страницата за обучението по Тай Чи.
Справки за термините и принципите
Чън Йенлин, Taiji Compiled: The Boxing, Saber, Sword, Pole, and Sparring (1943), разделите за слушане, разбиране, неутрализиране и освобождаване на сила; превод на Пол Бренан.
Ян Чънфу, Methods of Applying Taiji Boxing (1931), разделите за свързаността на тялото и практикуването на туй шоу; превод на Пол Бренан.
Интервю с Чън Сяоуан, подготвено от Luis Soldevila; италиански превод Angela Ottaviani, Arti d’Oriente, № 1, януари–февруари 2007 г.; публикувано от Chenjiagou Taijiquan Association Italy.
Редакционна подготовка за българските читатели: екипът на школата на Майстор Светослав Сомов. Материалът представя традиционни понятия в самостоятелно изложение с пояснения за четящия и връзка с практиката в школата.