Тай Чи и Цигун
Когато някой потърси Майстор Светослав Сомов с желание да тренира Цигун, той първо пита: какво разбира под тази дума и какво иска да научи?
Въпросът е съществен. „Цигун“ назовава обща област на работа, в която съществуват множество различни системи. За да изберем практика, трябва да разбираме какво стои зад името ѝ.
Какво означава „Цигун“?
Майстор Сомов започва обяснението от двете части на думата.
氣 (qì — въздух, дихание; в традиционната практика — Ци) е понятието, което тук обикновено наричаме „вътрешна енергия“.
功 (gōng — работа, упражняване, умение, придобито с практика) насочва към целенасоченото упражняване и натрупването на способност.
В свободен превод Цигун означава работа с Ци — практика, чрез която се учим да я усещаме и управляваме.
Това обяснява общия предмет на работата. Само по себе си названието още не казва каква система ще изучаваме, какви упражнения използва тя и към какво са насочени.
В този смисъл Тай Чи е вид Цигун
Затова, ако разбираме Цигун като общото понятие „работа с Ци“, Тай Чи попада в неговия обхват.
В школата на Майстор Сомов работата с циркулацията на Ци е същественото съдържание на Тай Чи. Чрез определен начин на изпълнение на движенията постепенно се учим да разпознаваме, насочваме и използваме вътрешния поток.
В популярната употреба обаче двете често се представят като отделни практики. Под „Цигун“ обикновено се разбират други системи и комплекси, а Тай Чи се назовава самостоятелно. Така общата им основа лесно остава скрита зад различните имена.
Разликата е в обхвата на системата
В Китай съществуват стотици Цигун системи с различни задачи и методи. Част от тях са насочени към определени канали, групи от канали или органи според традиционния китайски модел на тялото.
Майстор Сомов обяснява Тай Чи като система с цялостен обхват: движенията са създадени да задвижват циркулацията през цялата мрежа от канали.
В традиционната терминология това включва дванадесетте основни меридиана, разположени двустранно в тялото, осемте извънредни съда и многобройните по-малки разклонения. Задачата е пълен, свързан кръгооборот по време на практиката.
Тук е разграничението, на което Майсторът обръща внимание при сравнението с Цигун система с конкретна, ограничена задача: в Тай Чи изучаваме взаимната работа на цялото тяло и вътрешната циркулация в него.
Защо обучението е по-сложно?
Този обхват поставя повече изисквания към изпълнението.
Трябва да усвоим положението на тялото, координацията между отделните му части и начина, по който едно движение преминава в следващото. Постепенно към това се добавя разпознаването на вътрешния поток и връзката му с движението.
Комплексите могат да бъдат дълги, а движенията — сложни. В преподаването на Майстор Сомов тази сложност има конкретен смисъл: да се изгради свързана работа, която обхваща цялото тяло.
Затова научаването на последователността е началото на обучението. След него продължаваме да изучаваме как да я изпълним така, че да постигнем търсения вътрешен процес.
Тай Чи има и бойно приложение
Тай Чи е изградено и като бойно изкуство. Усвояваното чрез формите умение има приложение в контакт с друг човек — в запазването на баланс, предаването на сила, следването и пренасочването на натиск.
Това придава допълнително съдържание на работата с Ци. Изучаваме как вътрешното движение, структурата и координацията могат да бъдат използвани в конкретно действие.
Така въпросът „Тай Чи или Цигун?“ се нуждае от уточнение: коя система, с каква цел и какво всъщност ще учим в нея?
В школата на Майстор Сомов изучаваме Тай Чи като цялостна система, в която работата с Ци, движението и приложението са свързани.
Продължи към статиите: