Тринайсетте позиции в Тай Чи

Класическият текст с пояснения за читателя

Тринайсетте позиции в Тай Чи обединяват осем основни способа и пет начина на придвижване и центриране. Класическият трактат разглежда как съзнанието, Ци и движението работят заедно. Поясненията по-долу свързват неговите образи с конкретни ориентири за позата, пренасянето на тежестта и взаимодействието с партньор.

В курсив е запазеният български превод на класическия текст, включително старите му бележки. С обикновен шрифт са нашите пояснения, подзаглавия и справочни таблици. Можете да прочетете само курсивните пасажи като непрекъснат текст или да ги следвате заедно с разясненията.

Наличният български превод приписва текста на Уан Дзунюе. Основният трактат се среща и с името на У Юсян; тук запазваме реда на използвания превод и отбелязваме разликите между изданията, когато помагат за разбирането.

Какво означават тринайсетте позиции

В това название „позиции“ означава основни начини на действие и организиране на движението. Осемте способа — Ба Мен (bā mén, „осем врати“) — се съчетават с петте стъпки — У Бу (wǔ bù). Получаваме осем плюс пет. Това е система от възможности, които се проявяват в много движения от формата, а не списък от тринайсет застинали снимки.

Осемте способа

Способ	Кратък ориентир
Пън · péng	Еластично поддържане и отклоняване; запазване на свързана опора при контакт.
Лю · lǚ	Отвеждане и пропускане на насрещната сила чрез промяна на посоката.
Дзи · jǐ	Притискане и събиране на действието към определена посока.
Ан · àn	Натиск или тласкане, свързани с действието на цялото тяло.
Цай · cǎi	Кратко отвеждащо или издърпващо действие, наподобяващо откъсване.
Лие · liè	Разделящо действие; използване на различни посоки, включително чрез завъртане.
Джоу · zhǒu	Действие с лакътя в близка дистанция.
Као · kào	Действие с рамото или тялото в близка дистанция.

Тези названия посочват различни качества на действието. Например Пън не се изчерпва с положението на една ръка: той изисква свързаност и опора в цялото тяло. Кратките определения са ориентир за четене; конкретното изпълнение се изяснява в практиката.

Петте стъпки

Начин на действие	Кратък ориентир
Напредване · jìn bù	Придвижване напред със запазване на структурата.
Отстъпване · tuì bù	Придвижване назад с контрол върху опората и посоката.
Ориентация наляво · zuǒ gù	Внимание и действие към лявата страна.
Ориентация надясно · yòu pàn	Внимание и действие към дясната страна.
Централна устойчивост · zhōng dìng	Запазване на центъра и равновесието при движение и покой.

Думата „стъпки“ тук обхваща и ориентацията, и запазването на центъра. Централната устойчивост участва във всяко от останалите действия. Именно тя позволява да сменяме посоката, без всяка промяна да разстройва цялата ни позиция.

Няколко основни понятия

Син · xīn — съзнанието като общ център на вниманието, възприемането и вътрешната настройка; традиционното „сърце–ум“.

И · yì — намерението — към какво е насочено действието и какво търсим чрез него.

Ци · qì — вътрешната енергия в езика на Тай Чи; текстът проследява нейното движение и връзката ѝ с тялото.

Шън · shén — духът, бодростта и събраното присъствие в действието.

Дзин · jìn — развитата и организирана сила, проявена чрез координацията на цялото тяло.

Тези кратки значения помагат да следим връзката между редовете. Понятията се застъпват, но всяко насочва вниманието към различна страна на практиката.

Вниманието води вътрешната работа

Използвайте Син¹, за да завъртите Ци и да я накарате да потъне. Само тогава тя може да проникне в костите.

Използвайте Ци, за да движи тялото равномерно – само тогава то ще може с лекота да изпълнява това, което желае умът.

Последователността е съществена: вниманието и намерението насочват вътрешната работа, а тя се проявява в движението на тялото. „Да потъне“ насочва към събиране и установяване на опора. Един практичен прочит на образа за костите е да търсим устойчивост в дълбочина, докато повърхностното напрежение постепенно се отпуска.

За читателя въпросът е конкретен: започват ли различните части да участват в едно движение, или ръката тръгва сама, а тялото я догонва? За ролята на стоящата практика и това постепенно усещане прочетете повече за Ци и Джан Джуан.

Оста на тялото и редуването на пълно и празно

Ако можете да повдигнете духа, тогава не трябва да се безпокоите, че ще бъдете неповратливи. Това е, което наричат “да висиш на върха на темето”.

„Да висиш на върха на темето“ е образ за леко издължена и подредена ос. Главата остава изправена, а тялото под нея може да се отпуска и да се движи свободно. Повдигането на духа означава будност и готовност, които се съчетават със спокойно изпълнение.

Ако И² и Ци са съсредоточени и добре координирани, тялото е пъргаво и ще разбереш чудото на окръглеността и бързината на движенията. Това се нарича “способност да редуваш пълно и празно”. Когато освобождаваш/изхвърляш Дзин, оставай спокоен, абсолютно отпуснат и се концентрирай в едно направление. Ако тялото е изправено, центрирано и се намира в удобно положение, ще си способен да се защитаваш на всичките осем посоки (т.е. във всяко едно направление).

„Пълно и празно“ описва променящото се участие на частите в действието. Пренасянето на тежестта между краката е лесен за наблюдение пример, но принципът обхваща и посоката на усилието, ръцете и отговора на партньора. Една част може да поема задача, докато друга освобождава място за промяната.

Изискването за осемте посоки насочва към устойчивост и възможност за отговор навсякъде около нас. При освобождаването на дзин действието има ясна посока, а центрираната позиция запазва възможността за следваща промяна.

Перлата и закалената стомана

Движи Ци през тялото все едно прокарваш нишка през бисер с девет извивки и тогава, където и да отива, тя ще се движи безпрепятствено. (Това и се има предвид, когато класиците на Тай Чи казват “В тялото Ци е навсякъде”.)

Нишката трябва да премине през всички извивки, без да се прекъсва или заклещва. Образът помага да мислим за непрекъсната връзка през тялото: промяната в една част трябва да достига до останалите. Във формата това се проверява особено ясно при прехода между две движения.

Работи над енергията все едно закаляваш стомана. Направи я силна, но не крехка и чуплива.

Закаляването означава постепенно придобиване на качества чрез повторения и корекции. В този образ силата трябва да съчетава устойчивост с еластичност. Постоянното упражняване изяснява как да запазим тази връзка и когато се промени посоката или натоварването.

Събраност в покоя и свобода в движението

На вид приличай на сокол, готов да хване домашен заек, а духом бъди като котка, която дебне мишка. В покой бъди като планина, в движението – като голяма река.

Соколът и котката показват насочено внимание и готовност за точния момент. Планината добавя устойчивостта, а реката — непрекъснатото движение. Двата образа могат да присъстват заедно: при външно спокойна позиция запазваме възможността да действаме, а при движение съхраняваме вътрешната подреденост.

Лъкът и стрелата

Натрупвай Дзин – натегни лъка. Освободи Дзин – пусни стрелата. В кривото търси правото. Преди да освободиш енергията трябва да я натрупаш. Силата се освобождава по гърба. Крачките следват изменението на тялото. Да поемеш (да отразиш) е да освободиш (да атакуваш), да освободиш е да поемеш. В прекъсването има още непрекъснатост.

Лъкът натрупва възможност за действие в собствената си еластична форма. Стрелата показва момента на освобождаване. Така „натрупване“ и „освобождаване“ се четат като две свързани фази. Подготовката за едната трябва да съдържа възможността за другата.

Указанията за гърба и крачките връщат вниманието към цялото тяло. Ръката, трупът и опората трябва да участват съгласувано. „В прекъсването има още непрекъснатост“ означава, че един видим завършек запазва връзката с последващото действие. Тази работа се развива чрез изискванията към Тай Чи формата.

Сгъване, разгъване и промяна на посоката

Когато отиваш напред или назад, отваряй и затваряй квадрата (тялото и ставите се събират). Придвижвайки се или отстъпвайки – изменяй се и се обръщай (тялото и кръста се завъртат).

Изразът „отваряй и затваряй квадрата“ е неясно място в запазения превод. В съпоставимите класически версии редът говори за сгъване при движението напред и назад и за промяна при напредване и отстъпване. Полезният ориентир е как ставите и посоките се пренареждат, докато тялото преминава между две действия.

Само след като станеш пределно податлив, можеш да станеш пределно твърд. Само когато знаеш как да вдишаш и да издишаш, можеш да се движиш пределно бързо и живо.

Податливостта позволява да приемем промяната и да запазим връзките в тялото; от тази организираност може да се прояви и твърдостта. Дишането трябва да подпомага свободата на движението. Редът се отнася до постепенно изградено съгласуване, което се изяснява заедно с позицията и изпълнението.

Подхранване на Ци и натрупване на дзин

Непрестанно завъртай Ци – това няма да донесе вреда. Натрупвай и съхранявай Дзин и в теб винаги ще има пълнота.

Думите за непрестанното „завъртане“ искат внимание. Съпоставимите версии поставят тук акцент върху подхранването на Ци по естествен начин, без насилване. Това помага да прочетем реда като изискване за постоянна и спокойна вътрешна работа. Натрупването на дзин е свързано със запазването на готовност в еластично организираното тяло.

Командирът, знамето и кръстът

Син е командирът, Ци – флагът, кръста³ – копието.

Военният образ показва съгласувано управление: съзнанието задава посоката, Ци я предава в действието, а кръстът организира тялото. В съпоставимите издания последният образ е голямото командно знаме. Неговата подреденост означава, че общото действие има център. Това подготвя и образа на оста в последния ред на текста.

От широкото движение към събраното

Отначало търси изопването и разтягането, после уплътнението и свиването. Само така ще се научиш да разпознаваш всички видове движения в Тай Чи.

В началото разгърнатото движение прави посоките и връзките по-лесни за различаване. С напредването същото съдържание може да се запази в по-малко външно движение. Компактността има смисъл, когато вътрешната организация остава ясна. Темата за постепенното задълбочаване присъства и в петте нива на умение.

Моментът на отговора

Казано е: “ако другият не се движи, не се движи и ти, ако другият се движи едва-едва, ти се движи пръв”.

Този ред се отнася до взаимодействието. Вниманието следи зараждащото се движение на партньора, така че отговорът да е съобразен с него още в началото. „Движи се пръв“ тук означава да уловиш промяната навреме. Това се развива чрез чувствителност и координация в работата с партньор.

Дзин изглежда мека, но не е така. Тя е близо до проявяването си, но не се проявява. Макар че може да изгуби контакт, никога не го губи.

Последното изречение изглежда противоречиво. В съпоставимия класически пасаж се разграничават завършването на силовото действие и продължаването на намерението. Един контакт или едно действие може да приключи, докато вниманието и готовността за следващото остават. Така фразата се свързва с по-ранното указание за непрекъснатостта.

Цялото тяло участва

Казано е, че “в началото е в Син, после е в тялото. Ако коремът е отпуснат, тогава Ци може да се натрупва в костите.” Духът е спокоен, тялото отпуснато – помни това при всяко движение.

Запомни, когато се движиш, няма част от тялото, която не се движи. В покой няма част от тялото, която не е в покой.

Намерението предхожда изпълнението и го организира. Участието на цялото тяло означава всяка част да изпълнява своята роля, с необходимата за нея посока и обем. При едно движение на ръката например кръстът и опората също участват, макар промяната в тях да е много по-малка.

Когато теглиш, тласкаш, приближаваш, отдалечаваш се – Ци се прилепва към гърба и се събира в гръбнака.

Образът за гърба и гръбнака отново насочва към връзката между крайниците и трупа. При промяната на посоката тази връзка трябва да се запази. Така действието на ръцете получава опора в подреденото движение на тялото.

Котешката стъпка и копринената нишка

Направи вътрешно Джин Шън (умственият дух) твърд, а външно показвай спокойствие и мир.

„Джин Шън“ в този ред предава израза jīngshén — дух, бодрост и вътрешна събраност. Той описва качеството на присъствието. Съчетанието с външно спокойствие показва как будността може да се запази без излишно напрежение в изражението и движението.

Стъпвай като котка, дръж Дзин, все едно извличаш копринена нишка от пашкул.

Котешката стъпка насочва към внимателно установяване и смяна на опората. Копринената нишка допълва образа с равномерност: рязкото дърпане може да я скъса, а загубата на връзка я оставя отпусната. При преходите във формата търсим именно тази непрекъснатост и точност на усилието.

Силата без излишно напрежение

В тялото съсредоточавай намерението (И) върху духа (Шън), а не върху мускулната сила. Ако И е съсредоточено върху мускулната енергия, ще бъдеш вял. Тези, които са силни, нямат реална сила. Тези, които нямат мускулна сила, са чиста стомана.

Тук е важно да отчетем особеност на превода. В съпоставими версии пасажът противопоставя събрания дух на фиксирането върху Ци, което може да направи движението вяло. В нашия запазен текст това е предадено чрез „мускулната сила“. Практическият прочит е да развиваме будно намерение и свободна координация, вместо вниманието да се поглъща от стискане, напъване или преследване на определено усещане.

Образът на „чистата стомана“ завършва същата тема: способността да се прояви сила трябва да съществува заедно със свободата за промяна. Текстът разглежда качеството и организирането на усилието, а не обещава сила без подготовка.

Колелото и оста

Ци е подобна на колело, а кръста е оста.

Колелото показва движение около център, а оста — връзката, която го организира. В този контекст кръстът участва в общата координация на тялото. Образът събира темите за посоката, непрекъснатостта и вътрешната опора. За връзката между центъра и крайниците продължете с обясненията на Чън Сяоуан за Дантиен.

Как да използваме текста в практиката

Най-полезно е да се връщаме към кратък пасаж с конкретен въпрос, който можем да наблюдаваме в изпълнението си:

Запазва ли се опората, когато пренасям тежестта?

Свързано ли е действието на ръцете с движението на тялото?

Продължава ли намерението през прехода между две позиции?

Мога ли да променя посоката, без да добавям излишно напрежение?

В нашето обучение онлайн на живо учителят може да свърже тези въпроси с конкретни корекции на позицията и посоките. При присъствените семинари работата с партньор показва как усвоената свързаност се запазва при насрещно действие. Така четенето дава ориентир за наблюдение, а практиката изяснява смисъла на прочетеното. Общият подход към тренировките по Тай Чи в София е представен на началната страница.

Бележките в публикувания превод

1. Син – съзнаващият, чувствителен дух; пребивава в сърцето и отговаря на емоционалното самосъзнание

2. И – силата на намерението, основен дух, небесно сърце; лежи между двете очи, вместилище на небесното съзнание.

3. Кръстът тук включва и гръбначния стълб. (Уан Енин)

Тези бележки са запазени от предходния превод. Те използват традиционния език за сърцето, духа и „небесното съзнание“. Кратките значения в началото на тази статия са ориентир за проследяване на движението и намерението; не изчерпват всички значения на понятията в различните китайски традиции.

За текста и поясненията

За съпоставката са използвани класически издания в превод на Пол Бренан: книгата на Чън Уеймин от 1925 г., сборникът на Гу Жуджан от 1936 г., трудът на Чън Йенлин от 1943 г. и изданието на Ju Hao от 1967 г. Поясненията тук са редакционен прочит на запазения български текст.

Българският превод и редакционните пояснения са представени от екипа на Школата на Майстор Светослав Сомов като полезно четиво за нашите читатели и за системата, по която работим. Курсивните пасажи и трите стари бележки са отделени от новите обяснения, за да могат да бъдат четени и самостоятелно.