ТАЙ ЧИ – ЧЕТИРИТЕ УМЕНИЯ
Четирите умения в Тай Чи, разгледани тук, са разбиране на предназначението на движението, отпускане, работа с дзин и работа с Ци. Хауърд Чой обяснява как те участват заедно в практикуването на формата, упражненията с партньор и работата с оръжия.
Статия от Хауърд Чой
Хауърд Чой се позовава на описаните от У Тунан четири умения и ги разяснява чрез собствения си опит. Разказът в първо лице по-долу е на Чой. Началното резюме е от редакцията; трите кратки пояснения и заключителният коментар са в курсив.
Имате проблем с уменията си в Тай Чи? Разочарован сте от липсата на напредък? В такъв случай тази статия може да бъде перфектното лекарство за вътрешната Ви неудовлетвореност.
“Как мога да подобря уменията си в Тай Чи?” – този въпрос чувам често от моите ученици. Това е също въпрос, на който се мъча да си отговоря откакто се помня. Спомням си, че веднъж го зададох на моя учител – последният грандмайстор Ян Саучун и той отговори кратко: “Чрез коректното практикуване на формата!” “Но как?”, може да попитате вие. Добрият учител помага, но той не може да ви коригира през цялото време.
У Тунан, известен Тай Чи майстор от Китай, предлага опис на четири вида Тай Чи умения. Ако човек практикува формата /или изпълнява “бутащи ръце”, или играе с оръжия/ и тези умения са в ума му, тогава формата ще бъде коректно изпълнена и ще може постепенно да подобряваме разбирането си за Тай Чи.
Умение за разбиране на предназначението
Тай Чи е бойно изкуство. Всяко движение има практическо предназначение. Например, когато човек изпълнява движението “стъпка напред, отклоняване надолу, отблъскване и удар”, разбираме ли как тези движения могат да бъдат използвани за самозащита? Как да стъпим напред, как да отклоним надолу, как да парираме, как да ударим?
Когато практикуваме формата не е достатъчно само да гледаме собствените си движения, а също така е необходимо да си представяме позицията на противника, дистанцията между нас и него. Разбирането на практическото използване на движението ще спомогне за правилното му изпълнение. Посоката на тялото, координацията на крайниците, дишането и потока на ци са свързани. Колкото повече практикувате като си представяте реалното използване на движенията и представяйки си, че сте изправен пред невидим противник, толкова по-добре ще изпълнявате формата.
Практическата насоченост коригира движението, постепенно ще изчистите от играта си всички излишни и безполезни “лоши навици” и ще достигнете стадий, характерен за истинско Тай Чи.
Умение за отпускане
Трябва да бъде направена разлика между това да бъдете отпуснати и да бъдете мудни и “разплути”. Отпуснато тяло е онова, в което липсва триене в ставите или напрежение в мускулите. Съзнанието е будно и тялото е потънало /с нисък център на гравитация/.
В разплутото тяло има негативно напрежение. То, както и скованото тяло, са в еднаква степен вредни и пречат на прогреса ви. Ставате мудни, ако сте разплути или сковани. Това блокира движението на жизнената енергия /ци или ки/ и ние губим подвижността, еластичността, чувствителността, които се асоциират с меки и отпуснати мускули.
Правилната позиция също помага при отпускане. Тялото е поставено вертикално през цялото време, докато практикуваме формата. Мускулите карат тялото ни да стои изправено и да функционира правилно.
Практикуването на стояща позиция преди формата често помага да отпуснете тялото и да освободите съзнанието си от напрежение. Също така може да се задържате статично в различни пози от формата, за да достигнете истинско отпускане и правилна позиция. Ако правите позицията неправилно, болката в тялото ще ви покаже къде ци е блокирана и къде позицията ви е неточна.
Редакторско пояснение: При работа с позициите в нашата школа разчитаме на наблюдение и корекции на учителя. Усещането за натоварване може да насочи вниманието към определено място, но не го използваме като доказателство за „блокирана Ци“. За отпускането при запазена опора прочетете и статията на Ма Хун за релаксацията.
Умение за дзин
Какво е дзин? Въпреки че източникът на дзин лежи в силата, то не е същото като сила. Силата е статична, дзин е динамична. Когато тялото е отпуснато и потънало, дзин е събрана и концентрирана чрез съзнанието и може да бъде насочена по наша воля в разнообразни форми към различни части на тялото. Дзин може да бъде бърза или бавна, твърда или мека, стегната или отпусната, нееластична или еластична, бавна или експлозивна.
Дзин се събира в дан-тиен, изхвърля се през кръста. Енергията на дзин прониква из тялото посредством свободното течение на ци. Оттук дзин е близко свързана с диханието и потока на ци.
Като динамична сила, дзин се обуславя от физичните закони на Нютон. Вземете за пример уравнението “F = md/t”. Дзин като динамична сила може да бъде увеличена чрез съответното увеличение на масата, разстоянието и скоростта.
Въпреки че тежестта на вашето тяло е определена, масата може да бъде концентрирана чрез понижаване на центъра на гравитация в точката на изпълнение. Разстоянието може да бъде увеличено без изтегляне назад чрез изпълнение на кръгово или въртеливо движение. Така също, скоростта може да бъде увеличена чрез характерния начин на дишане и взаимовръзката му с мускулното напрежение в подходящото време и с правилна позиция.
Редакторско пояснение: Формулата F = md/t е запазена от наличния превод, но не изразява втория закон на Нютон. При постоянна маса той е F = ma: сила, равна на масата по ускорението. Понижаването на центъра на тежестта не увеличава телесната маса. Практическата тема в този пасаж е координираното участие на тялото.
Тай Чи е съставен от осем основни движения: пън /отблъскване/, лю /отвеждане/, дзи /натиск/, ан /блъскане/, цай /засаждане/, лие /разцепване/, чоу /удар с лакът/, као /атака с рамо/. Всяко движение има специфична дзин, която се отнася към него.
В Чън стила на Тай Чи се отделя специално внимание на “въртеливо движещия се” дзин и “оръдейния” дзин. Към тях се включват “бутащи ръце” и четирите главни вида дзин. Това са “слушащ дзин”, “разбиращ дзин”, “неутрализиращ дзин”, и “експресивен /експлозивен/ дзин”.
Умение за ци
Тай Чи е форма на динамичен цигун /дихателна гимнастика/. Класиците на Тай Чи дават поредица от описания за ци. Основно, съществуват два главни типа умение за ци в Тай Чи: умение при циркулацията на ци и умение при оползотворяването на ци.
Количеството на ци в човек се определя от това, което е получил като наследство при раждането си, което е ограничено и непроменливо и това, което се приема чрез храната и въздействието на околната среда /включвайки методите, използвани за максимизиране на това количество, чрез поемане на кислород и издишване на въглероден двуокис/, което е неограничено и променливо.
Циркулацията започва от дан-тиен, където се съхранява ци. Ци се активира чрез съзнанието и протича по каналите на меридианите, до техните краища, до върха на нашите крайници и след това се връща в дан-тиен. Добрата циркулация на ци е важна за здравето на човека. Тук ползите от Тай Чи са истински видими.
Оползотворяването на ци се отнася до контрола и използването на жизнената енергия на човешкото тяло. Вътрешната ци, развита и циркулираща в нашето тяло, може да бъде излъчена навън чрез нашето съзнание и да бъде приложена към друг човек посредством правилни позиции и дишане.
Упражненията за “копринената сила” в Чън стил са много ефективни при тренирането на циркулацията на ци. Моят учител в Чън стил, Чън Сяоуан, ми каза веднъж: “Принципите на Тай Чи се основават на циркулацията на ци. За да подобриш циркулацията на своята ци, трябва да практикуваш всекидневно упражненията за “копринената сила”.
Редакторско пояснение: Ци тук е описана с традиционния език на Тай Чи. Споменаването на кислорода и въглеродния двуокис не я прави равнозначна на газообмена. Цигун обхваща работата с тялото, дишането и вниманието; преводът „дихателна гимнастика“ е твърде тесен. Тази връзка е разгледана по-подробно в Тай Чи и Цигун .
Четирите умения за Тай Чи, дискутирани тук, са идентични и основни за всички упражнения в Тай Чи – от “бутащи ръце” и да лю до сан шоу и играта с оръжия. Тайната на успеха в Тай Чи лежи в разбирането на тези четири умения и след това коректното им прилагане при практикуване с търпение и упоритост.
Четирите умения в практиката на школата
Четирите умения дават различни въпроси към едно и също движение: какво правим, къде се стягаме, как участва цялото тяло и как се запазва вътрешната свързаност. В школата на Майстор Сомов тези въпроси се уточняват чрез конкретни изисквания и корекции. В практиките в зала, по време на присъствените семинари, проверяваме с партньор как подредбата и отпускането се запазват при контакт.
За текста и българския превод
Автор на статията „The Four Skills of Tai Chi Chuan“ е Хауърд Чой. В нея той представя четирите умения, позовавайки се на У Тунан. Българският превод и редакционната подготовка са от екипа на школата на Майстор Светослав Сомов. Предоставяме материала като полезно четиво за нашите читатели и за принципите на Тай Чи, по които работим. Поясненията и заключителният коментар са от редакцията.