Какво е Тай Чи?
Тай Чи е китайско вътрешно бойно изкуство. В основата на обучението ни стои умението чрез движението на тялото да усещаме, насочваме и използваме Ци — вътрешната енергия в традиционното разбиране на изкуството.
Днес Тай Чи е по-познато с ползите си за здравето, отколкото с бойните си приложения. В преподаването на Майстор Светослав Сомов обаче тези два аспекта произтичат от една и съща работа: изграждането на вътрешна циркулация, свързана с точно определен начин на движение. Затова изучаваме не само как изглеждат движенията, а какво трябва да постигаме чрез тях — разликата между възпроизвеждането на една форма и придобиването на умение.
Да усещаш, да контролираш, да използваш
Тези три способности имат конкретно значение в нашето обучение.
Да усещаш означава постепенно да започнеш да разпознаваш вътрешното движение: по какъв път преминава потокът, къде е плавен, къде се прекъсва и какво трябва да промениш в изпълнението, за да освободиш задържането.
Да контролираш означава да можеш съзнателно да насочваш този поток чрез начина, по който изпълняваш движението.
Да използваш означава да приложиш придобитото умение. В бойния аспект например вътрешното движение се съчетава с мускулната работа, балансът подпомага предаването на сила, а спираловидното движение свързва усилието на цялото тяло и го насочва към точката на контакт.
Работата с Ци обяснява и защо Тай Чи и Цигун толкова често се смесват. Те имат обща област на работа, но това не ги прави взаимозаменяеми.
Още по темата: „Тай Чи и Цигун“
Какво правят движенията?
Движенията в Тай Чи имат определен начин на изпълнение. В преподаването на Майстор Сомов той е свързан с конкретен път на вътрешната циркулация.
Затова запомнянето на външната последователност е само началото. Можеш да знаеш накъде се премества ръката, как се завърта тялото и къде стъпва кракът, а все още да не умееш да предизвикаш вътрешния процес, който изучаваме.
В началото усвояваме положението на тялото и координацията. Постепенно, чрез корекции в начина на изпълнение, започваме да търсим и разпознаваме усещанията, свързани с циркулацията на Ци.
Това е смисълът на изискването да учим как да изпълняваме движенията. Посоката на ръката сама по себе си не обяснява какво трябва да се случи в тялото.
Защо практикуваме бавно?
Бавното изпълнение има три конкретни задачи.
Първо, дава ни време да следим положението на тялото и да забелязваме грешките. Можем да проверим дали сме повдигнали рамото, дали сме нарушили подравняването или сме изгубили връзката между отделните части на движението.
Второ, позволява да изграждаме плавност и непрекъснатост. В нашето обучение тези качества са необходими и за вътрешния поток, който се стремим да постигнем.
Трето, дава ни възможност да се съсредоточим върху усещанията. Да проследим какво действително усещаме, кога се появява и дали можем да го възпроизведем при същия начин на изпълнение.
Самата бавна скорост не е достатъчна. Важно е какво правим и какво се учим да разпознаваме през това време.
Какво означава вътрешна работа в Тай Чи
Видеото представя Тай Чи като практика, в която движението на тялото е свързано с вниманието и вътрешното усещане. В традиционния език това се описва като работа с Ци — постепенно развиване на способност да я усещаме и управляваме. Медитативната практика и комплексите от упражнения служат на това обучение. Чрез тях работим върху физическата подготовка и събраността на ума, а разбирането се изгражда с редовна практика.
Какво означава „вътрешна работа“?
При Майстор Сомов вътрешната работа има конкретно съдържание: изучаването на движението на Ци в тялото.
В хода на обучението той обяснява как според традиционния модел следва да протича циркулацията при отделните движения — кога потокът се насочва към върховете на пръстите, кога се прибира към центъра Дантиен и как това е свързано с изпълнението.
Тези обяснения се въвеждат постепенно. Начинаещият първо трябва да изгради основата, върху която може да развива усещане и контрол.
В нашата практика не се поставя задача просто да си представяме движение на енергия. Търсим телесни усещания, които могат да бъдат проследявани и съпоставяни с конкретните указания на учителя. Разграничаването между очаквано усещане, въображение и действително преживяване е част от самото учене.
Когато тази работа липсва, може да остане добре запомнена външна форма, без да се развие умението, което търсим чрез нея. А ако Ци се споменава само като общо понятие, практикуващият няма ясна задача: какво да следи, какво да промени и по какво да разбере дали напредва.
Какво „навиваме“ в копринената нишка?
„Навиване на копринената нишка“ е популярно название на базисните упражнения, които изучаваме. В преподаването на Майстор Сомов то обозначава и спираловидния характер на вътрешното движение.
Сравнително простата външна последователност ни позволява да отделим повече внимание на начина на изпълнение. Чрез нея постепенно учим как се свързват движенията на тялото и как да разпознаваме описаната вътрешна циркулация.
Затова базисните упражнения остават важни и след като сме ги запомнили. С натрупването на опит в тях има все повече работа, която можем да разберем и изпълним.
Запомнено движение или придобито умение?
Разликата се вижда в това какво можеш да постигнеш чрез движението.
Запомненото движение ти позволява да възпроизведеш определена последователност с тялото си.
Придобитото умение в нашето обучение означава чрез начина на изпълнение да предизвикваш и да насочваш вътрешния поток — към ръката, към крака или обратно към Дантиен.
Затова напредъкът не се измерва единствено с броя научени движения. Важни са качеството на изпълнението, усещането и контролът, които постепенно изграждаш.
Отпускане, изправена стойка и мекота
Много от указанията в Тай Чи използват познати думи. В обучението обаче те имат точно значение, което трябва да бъде показано и разбрано.
Отпускането означава да поставиш тялото в определено положение и да освободиш излишното мускулно напрежение, като запазиш необходимата опора и контрол. Ако просто отпуснеш всичко и изгубиш структурата, не си изпълнил това изискване.
Изправената стойка означава подравняване на главата, торса и краката по начина, който Майстор Сомов демонстрира. Тя не се постига чрез стягане в поза „мирно“.
Мекотата означава способност за плавно движение със запазена структура. В нашето обучение тя е свързана и с умението чрез подходящото движение да водим вътрешния поток.
Тези и още много други изисквания се разясняват по време на практиката чрез демонстрации, опити и корекции. Така постепенно разбираме какво трябва да направим с тялото си, когато учителят казва „отпусни“, „изправи“ или „по-меко“.
Бойното изкуство и ползите за здравето
Тай Чи има бойна основа. В традиционното разбиране, което следваме в школата, работата с вътрешната циркулация е съществена както за бойните приложения, така и за търсените ползи от практиката.
От тази гледна точка по-доброто здраве се разглежда като следствие от обучението: работата с Ци се свързва с възстановяването на баланс и комфорт в тялото. Повече за качествата, които развиваме, прочетете в статията „Ползи от Тай Чи“
Същият вътрешен компонент е важен и за разбирането на бойния аспект. Когато той бъде пропуснат, външната техника не представя цялото умение, върху което е изградена системата.
В школата на Майстор Сомов изучаваме тази връзка последователно — от положението на тялото и начина на движение до усещането, контрола и приложението. Това дава конкретна задача на всяка тренировка и смисъл на движенията, които повтаряме.
Продължи към: